Григор Паликаров дирижира „Реквием“ на Верди

По думите на диригента присъствието на жанра Реквием в навечерието на Великденските празници вече е своеобразна традиция в България. Той припомня, че Верди създава своя през 1868 г., след смъртта на Джоакино Росини. Той предлага на група италиански композитори заедно да напишат в негова памет голяма траурна меса. Идеята се осъществява, но не получава желания отзвук и затова няколко години по-късно Верди сам композира своя крупен опус вече по друг повод и той се превръща в шедьовър, който е своеобразен крайъгълен камък за почти всеки диригент в някакъв етап от творческия му път, казва Паликаров. През тази година се навършват 150 години от премиерата на творбата, което е било причина той да предложи творбата за тазгодишния Великденски фестивал на Варненската опера.

Според диригента Верди е обвиняван съвсем несправедливо за прекалено оперното звучене на своята траурна меса, тъй като все пак той е композитор, който умее да борави с гласовете, независимо дали солистични или хорови, по един великолепен начин. За изпълнението днес са необходими два хора, защото навсякъде в България съставите са свити и е трудно само със силите на един хор да бъде постигнато мащабното звучене, което е търсил авторът, подчертава Паликаров. 

Още от рубриката Картина на Клод Моне, озаглавена "Мелницата в Лимец" и оценена на 18-25 милиона долара, ще бъде изложена в Париж от петък до понеделник, преди да бъде предложена на търг в Ню Йорк в средата на май, предаде АФП, позовавайки се на аукционна къща "Кристис".  Картината от 1888 г. изобразява мелница в Лимец, близо до Живерни в Нормандия (Западна Франция), където Моне рисува прочутите си водни лилии, с речен бряг на ...

Верди, който е доказал високото си майсторство при цялостното изграждане на своите творби, в своя Реквием за по-малко от час и половина ни води от гневен протест, дълбоко страдание, надежда за свобода и боязън от Страшния съд до преклонение пред силата на човешкия дух и умиротворение, казва той и добавя, че трудността за диригента се състои именно в драматургичното изграждане на творбата и подчиняването на изпълнението на единната идея.